Влюбената Стаси

Една сутрин Стаси се събуди с много особено чувство. Нещо я гъделичкаше и танцуваше вътре в нея. Жабчето стана и се погледна в огледалото. На лицето й се беше появила усмивка, която преди това не знаеше, че я притежава.

Стоеше си така усмихната и с гъделичкащо коремче и се чудеше какво става.  

И изведнъж се сети. Вчера се запозна с едно водно конче. Говориха си, разказваха си смешки, разхождаха се... Още тогава Стаси започна да се чувства по този особен начин. Поогледа се още малко, помисли и реши – май се беше влюбила.

   

Стаси се сети, че беше чела някъде - когато си влюбен, винаги ти личи. Очите ти се присвиват, все едно премигваш срещу слънцето. В стомаха ти става едно такова топличко и искаш да прегърнеш целия свят. Когато обичаш, вървиш  усмихнат и обръщаш внимание и на най-малките неща – цветята, небето, дори и на самия въздух.

Днес Стаси отново се срещна с водното конче. Беше й толкова хвърчащо и прекрасно. През целия ден те бяха заедно, гледаха се, галеха се с очи...

На този ден Стаси реши – никога няма да спира да бъде влюбена.