20 юли 2015 г.

Важен ден

Днес поканиха Стаси на парти в съседното градче. Тази новина я развълнува много, тъй като досега не е ходила на непознато място. Но също така жабчето леко се и притесняваше, защото щеше да бъде без приятелите си. След кратък размисъл обаче реши, че няма повод за притеснение – непременно ще си изкара добре. Дори ще си намери още много, ама много приятели, на които ще гостува всяка събота или неделя.


Излишно е да споменавам, че Стаси си беше избрала тоалет още миналата седмица. Затова сега просто стоеше и чакаше да стане време, за да се облече и да тръгне към партито.

Ето я вече там. Пълно е с непознати, но нещата не бяха точно така, както си ги представяше. Всички минаваха покрай нея, без дори да я погледнат. Стаси се почувства много самотна. Помисли си, че не се е усмихвала цяла вечност. И тъй като нямаше с кого да си говори, времето й се стори още по-вечно. Оглеждаше се, въздишаше тежко и се надяваше някой да я заговори, но това така и не стана.

Жабчето се натъжи много. Толкова пъти си представяше как разказва смешни неща, а всички я гледат харесващо. Канят я на танци, питат я иска ли още сокче. А всъщност е като невидима.

Тогава Стаси се замисли за приятелите си и за това колко силно искаше да има много, ама много нови приятели. Разбра, че не е важно колко са хората около теб, а колко те обичат. А също и че е много по-важно да се харесваш в собствените си очи, отколкото в тези на околните.

Жабчето толкова се развълнува, че нямаше търпение да се прибере обратно вкъщи и да целуне всеки свой приятел – един по един. И да му благодари, че го има до себе си.   


 

Жабчето Стаси Copyright © 2012 Design by Ipietoon Blogger Template