Днес поканиха Стаси на парти в съседното градче. Тази новина я развълнува
много, тъй като досега не е ходила на непознато място. Но също така жабчето леко се и притесняваше, защото щеше да
бъде без приятелите си. След кратък размисъл обаче реши, че няма повод за
притеснение – непременно ще си изкара добре. Дори ще си намери още много, ама
много приятели, на които ще гостува всяка събота или неделя.
Излишно е да споменавам, че Стаси си беше избрала тоалет още миналата
седмица. Затова сега просто стоеше и чакаше да стане време, за да се облече и
да тръгне към партито.
Ето я вече там. Пълно е с непознати, но нещата не бяха точно така, както си
ги представяше. Всички минаваха покрай нея, без дори да я погледнат. Стаси се
почувства много самотна. Помисли си, че не се е усмихвала цяла вечност. И тъй
като нямаше с кого да си говори, времето й се стори още по-вечно. Оглеждаше се,
въздишаше тежко и се надяваше някой да я заговори, но това така и не стана.
Жабчето се натъжи много. Толкова пъти си представяше как разказва смешни
неща, а всички я гледат харесващо. Канят я на танци, питат я иска ли още сокче.
А всъщност е като невидима.
Тогава Стаси се замисли за приятелите си и за това колко силно искаше да
има много, ама много нови приятели. Разбра, че не е важно колко са хората около
теб, а колко те обичат. А също и че е много по-важно да се харесваш в
собствените си очи, отколкото в тези на околните.
Жабчето толкова се развълнува, че нямаше търпение да се прибере обратно
вкъщи и да целуне всеки свой приятел – един по един. И да му благодари, че го
има до себе си.
Публикации
