Сигурна съм, че ти си имаш мечта, която може да е тайна, а може и всички
да знаят за нея. Общо взето си е редно всички ние да имаме поне едно-единствено
желание. Многото мечти обаче също не пречат. Наречете Стаси странна, особена, необичайна, но нейната мечта беше да има свое си слънце.
Днес жабчето срещна животни, които само се
оплакват – колко им е горещо, колко е силно слънцето, как ги боли главата от
този пек. И Стаси всеки път се натъжаваше много. Ама много, много. Огромно много. Защото винаги си е
мислела, че слънцето е направено, за да радва. Че то раздава усмивки и в замяна получава само усмивки.
Жабчето се замисли – след като не всички се
радват на слънцето, защо то свети и за тях? Нека блести само за тези, които го
обичат. Ама истински го обичат. За тези, които смигат на слънцето и всеки един негов лъч
ги кара да се усмихват. За тези, които се радват на загорялото си носле и
луничави рамена. За тези, които нямат против то да жари ръцете им.
Затова Стаси искаше да има нейно си слънце.
За да е сигурна, че то няма да се обижда от навъсени физиономии. Нейното слънце
ще среща само любов и усмивки, от които ще свети още по-слънчево.
На следващия ден Стаси се събуди, протегна
се и ... какво да види – слънцето блестеше, гледайки я право в очите.
Лъчите му обгръщаха перчема й, галеха я и я правеха цялата блестяща.
Както си лежеше, жабчето вдигна длан срещу слънцето и затвори едното си
око. Изглеждаше така, все едно слънцето е полегнало в ръката й. Слънчево легло...
Стаси премигна доволна и щастлива. Вече
имаше свое си слънце. И то лежеше в ръката й, а тя нежно го галеше.
Публикации
