Когато
беше много малка, Стаси обичаше да си играе с едно еленче от гората. Тъй като
не можеше още да говори много добре, жабчето го наричаше „Лени” и дори и след
като поотрасна малко, продължи да се обръща към него така.
Стаси и
Лени се разбираха чудесно. Смееха се непрекъснато, измисляха
какви ли не забавни неща и никога не се караха. Понякога правеха и бели, но това също беше много
смешно. Освен когато не ги наказваха заради тях, разбира се.
Един
ден обаче Лени каза, че със семейството му ще се местят в друга гора. Стаси се
натъжи много, дори си и поплака, но нямаше какво да се направи.
Минаха
дни, после месеци... Изтърколи се цяла една година. Жабчето си намери нови
приятели, но винаги имаше нещо, което й напомня за игрите с Лени. Тогава Стаси
спираше за момент, очичките й се затваряха, коремчето й се стягаше и тя тежко
въздъхваше.
Скоро в
гората се чу, че идва ново семейство. Любопитната Стаси се втурна заедно със
своите приятели да поздравят новодомците.
Още в
гръб тя позна Лени. В първия момент леко се притесни, защото не беше сигурна
дали еленчето я помни. В този момент обаче и Лени видя своята приятелка и
всички съмнения изчезнаха.
Имаха да
наваксват с толкова истории, игри и смях, че дори всичкото време на света
нямаше да им стигне.
Днес
Стаси разбра, че за истинските приятели нямат значение разстоянията, които ги
делят, и времето, в което не са били заедно. И че при повторна среща между тях всичко
започва оттам, откъде е било спряло.
0 коментара:
Публикуване на коментар