16 юли 2015 г.

Стаси и тъмното

Още от съвсем малка, когато Стаси лягаше да спи в креватчето си, усещаше, че до нея се намира Нещо, което всеки път я караше да се страхува. Това Нещо беше Тъмното. И колкото повече порастваше, толкова повече се страхуваше, защото почваше да вижда в тъмното все по-страшни и по-страшни неща. 

Тъмното й пречеше да заспи. Всяка вечер, лягайки, Стаси си стискаше очите. Но колкото повече ги стискаше, толкова по-страшно й ставаше. Мислеше, че ако просто се завие през глава, ще спре да й е страшно, но...


Тъмното й пречеше и да се прибира сама по пътечката. Все й се струваше, че клоните имат ръце и всеки момент ще я дръпнат за рокличката. Тъмното й пречеше и да стане през нощта да си налее вода, когато е жадна. Все си мислеше, че под леглото й се крие Най-Страшното Нещо.

На Стаси много й се искаше да не е самичка. Да има кой да я приспива, да се разхожда с нея по тъмната пътечка, да й налива чаша с вода.

- Ама чакайте малко! – сепна се жабчето - Аз не съм сама! Имам себе си! А щом имаш себе си, ти никога не си сам!

След като разбра това, Стаси повече не се страхуваше от Тъмното.
 

Жабчето Стаси Copyright © 2012 Design by Ipietoon Blogger Template