17 септември 2015 г.

Стаси и балонът

0 коментара
Днес денят е чудесен и Стаси реши да се разходи из гората. Обиколи всичките си приятели – Щъркелът, Мравката, Пеперудата... Не пропусна да поздрави цветята и облаците.

Толкова беше слънчево и усмихнато, че от щастие Стаси започна да си подскача по полянката. От цветенце на цветенце, неусетно стигна до поточето. И там, на едно дърво, стоеше най-червеният и лъскав балон, който жабчето беше виждало някога. В него се отразяваше целия свят, който Стаси познаваше.

Толкова й се искаше да отвърже балона и да си го вземе вкъщи. Толкова много й се искаше... Стаси се надигна жадно на пръсти, изплези езиче и протегна ръчички, но се спря.

Знаеше, че не бива да взема нещо, което не е нейно, но балонът беше толкова примамлив. Накрая все пак взе решение – ще постъпи така, както са я учили – да остави балона на мястото му и да си тръгне без него.

Жабчето въздъхна тежко и се отдалечи от дървото. Така и не видя, че на едно клонче е оставена бележка, на която пише: „Подарявам балона на този, който първи го види”. А и да беше видяла надписа, нямаше да го разбере, защото не можеше да чете.


Ех, само ако можеше...

3 септември 2015 г.

Стаси и водното конче

0 коментара
Сигурно помниш, че Стаси се влюби в едно водно конче. Тогава обаче не ти разказах всичко.

Още първия ден, в който жабчето осъзна чувствата си, тя излезе на среща с водното конче. Смееха се, държаха се за ръце, подскачаха...

В един момент обаче нещо накара жабчето да погледне извън очите на кончето. И това, което видя, я натъжи. Всички им се подиграваха – Каква странна двойка! Жабче с коремче и конче с тънки крачета! Виждали ли сте по-смешно нещо от това?”

Отначало жабчето изненадано се спря, пусна ръката на кончето и наведе глава. После обаче се замисли.  Чувстваше ли се хвърчащо и прекрасно? Да. Беше ли й гъделичкащо и усмихнато? Да! Беше ли влюбена и щастлива? Да, всичко това беше тя!   

Стаси вдигна главичка, хвана ръката на водното конче и продължи да върви напред.

Днес тя разбра нещо много важно – няма значение дали с някой си приличате външно, или не. Много по-важно е да се чувствате добре, когато сте заедно. 

27 август 2015 г.

Ококорчо

0 коментара
Когато се роди, Стаси беше малко жабче с мнооого големи очи. Тя порасна, но очичките й останаха все така широко отворени.

Всяка година Стаси се запознаваше с нови и нови деца и всички й се подиграваха. Събираха се в кръг около нея, подскачаха и крещяха оглушително: „О-ко-кор-чо! О-ко-кор-чо!”

Жабчето много се натъжаваше от обидите на своите приятели. Всяка вечер преди да заспи си мечтаеше да има най-мъничките очи в света. Къртичи очи. Не, като карфички. Или направо да няма очи.

Стаси мечтаеше и тъжно въздишаше.

Един ден учителката чу как се подиграват на жабчето. Тя помоли всички да спрат да крещят и тихо каза: „Знаете ли защо Стаси има големи очи? Защото още като се е родила, е била любопитно и умно жабче и е искала наведнъж да види целия свят!”

Децата притихнаха, замислиха се и засрамено наведоха глави. От този ден нататък никой повече не се подигра на Стаси. Вместо това нейните приятели тайно заставаха пред огледалото вкъщи и се ококорваха. Опитваха се да видят целия свят наведнъж. 

20 август 2015 г.

Облачената разходка на Стаси

3 коментара
Тази сутрин Стаси забеляза, че на небето си почива едно пухкаво облаче.  Тя беше готова да се закълне, че то беше най-пухкавото облаче, което е виждала през целия си жабешки живот. Изглеждаше толкова мекичко, че веднага й се прииска да се гушне в него. Но как да стане това?

Стаси подскочи толкова високо, колкото само едно жабче може да скочи, но не успя да докосне облачето. Пробва да се качи на стол, после – на стълба... Облачето се оказа много по-нависоко, отколкото изглеждаше.

Запъхтяна от всички тези подскоци, качваници и слизаници, жабчето легна на тревата, точно под облака. Затвори очи и си представи как се качва на него. Облакът беше толкова памучен, че крачетата й потъваха в него. Беше бял и чист и миришеше на сапун.

Стаси започна да се прехвърля от облак на облак. Един приличаше на рибка, друг - на попова лъжичка, трети - на столче. Беше толкова меко и забавно, че е трудно да се опише. Между всички тези прехвърляници жабчето намери време и да попее.

Със сигурност това беше най-хубавата й облачена разходка.


13 август 2015 г.

Светулката

0 коментара
Тази вечер на Стаси не й се спеше. Затова седна в леглото, подпря челце на прозореца и почна да гледа звездите. Представяше си ги като кончета, цветя и малки слънца.

Както си гледаше, изведнъж една звезда мина точно пред прозореца. Стаси беше чувала за падащи звезди, но не знаеше, че минават толкова близо. След малко обаче светещото нещо премина пак и жабчето се усъмни, че това е звезда.

Излезе в двора и започна да следи светлинката. Звезда или не, това нещо очевидно не се страхуваше и не след дълго то кацна право в ръката на жабчето.

Вече нямаше никакво съмнение – беше светулка. Стаси толкова много я хареса, че реши да си я вземе вкъщи. Затвори я леко в шепичката си и се прибра. Взе една чашка, сложи светулката вътре и покри отвора с листо. После заспа щастлива - от днес имаше своя си звезда.

Когато се събуди на сутринта, Стаси изненадано откри, че светулката я няма. На нейното място стоеше една съвсем обикновена буболечка. Жабчето много се изплаши, че е развалило магията за светене. Изскочи бързо на двора и пусна буболечката.

Дойде вечерта, а Стаси беше все така притеснена. Гледаше през прозореца и въздишаше тъжно.

Но ето – същата светулка пак прелетя покрай прозореца й. Стаси беше убедена – това е "нейната" светулка!


Отдъхна си радостно, че магията не се е развалила и се зарече – види ли нещо красиво, повече никога да не го затваря. Красивите неща трябва да са свободни, за да могат да радват всички. А и така те ставаха още по-красиви.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
 

Жабчето Стаси Copyright © 2012 Design by Ipietoon Blogger Template