Зъбчето на жабчето

Всичко започна една сутрин, когато Стаси се събуди, погледна се във водното си отражение и се стресна от вида си. Лявата й буза беше толкова подута, че все едно си имаше второ коремче, само че на лицето. Това никак не се хареса на Стаси. Погледна се пак, пипна се по подутата буза и усети силна болка. Стаси даже си поплака.

Какво ли не опита жабчето, за да спре болката – прави си компреси, гали си бузката, пробва да й мине със сън... 

Накрая се престраши и отиде при щъркела, който е лекар, но продължава и да си е щъркел. Разбирате притеснението на Стаси, но пък и нетърпимия зъбобол, щом бе принудена да предприеме тази рискована крачка.

И така, ето ги – жабчето Стаси и щъркела. Той е надвесен над жабчето, а тя си спомня всички картинки, които е гледала като малка – как жабчетата са любимата щъркелова храна. Капчици пот се стичаха по челото на Стаси. Крачетата й само чакаха знак, за да избягат от зъболекарския кабинет и никога повече да не се върнат там. Болката обаче беше по-голяма от страха и жабчето помоли наум краченцата си да стоят мирно.

Само една минута бе необходима на щъркела, за да види къде е проблемът – някаква клечица се беше забила в зъбчето на Стаси.  

За секунда тя беше отстранена и болката мигновенно спря. Стаси си обърса потното челце и си напомни никога, никога, ама никога вече да не заспива, без да си е измила зъбките. Защото не й се искаше друг път бузата да й е толкова подута, че да не може дори да си подсвирква.