Облачената разходка на Стаси

Тази сутрин Стаси забеляза, че на небето си почива едно пухкаво облаче.  Тя беше готова да се закълне, че то беше най-пухкавото облаче, което е виждала през целия си жабешки живот. Изглеждаше толкова мекичко, че веднага й се прииска да се гушне в него. Но как да стане това?

Стаси подскочи толкова високо, колкото само едно жабче може да скочи, но не успя да докосне облачето. Пробва да се качи на стол, после – на стълба... Облачето се оказа много по-нависоко, отколкото изглеждаше.

Запъхтяна от всички тези подскоци, качваници и слизаници, жабчето легна на тревата, точно под облака. Затвори очи и си представи как се качва на него. Облакът беше толкова памучен, че крачетата й потъваха в него. Беше бял и чист и миришеше на сапун.

Стаси започна да се прехвърля от облак на облак. Един приличаше на рибка, друг - на попова лъжичка, трети - на столче. Беше толкова меко и забавно, че е трудно да се опише. Между всички тези прехвърляници жабчето намери време и да попее.

Със сигурност това беше най-хубавата й облачена разходка.