Стаси и Лени

Когато беше много малка, Стаси обичаше да си играе с едно еленче от гората. Тъй като не можеше още да говори много добре, жабчето го наричаше „Лени” и дори и след като поотрасна малко, продължи да се обръща към него така.

Стаси и Лени се разбираха чудесно. Смееха се непрекъснато,  измисляха какви ли не забавни неща и никога не се караха. Понякога правеха и бели, но това също беше много смешно. Освен когато не ги наказваха заради тях, разбира се.

Влюбената Стаси

Една сутрин Стаси се събуди с много особено чувство. Нещо я гъделичкаше и танцуваше вътре в нея. Жабчето стана и се погледна в огледалото. На лицето й се беше появила усмивка, която преди това не знаеше, че я притежава.

Стоеше си така усмихната и с гъделичкащо коремче и се чудеше какво става.  

И изведнъж се сети. Вчера се запозна с едно водно конче. Говориха си, разказваха си смешки, разхождаха се... Още тогава Стаси започна да се чувства по този особен начин. Поогледа се още малко, помисли и реши – май се беше влюбила.

Предсънният свят на Стаси

Едно от нещата, които Стаси много, ама много обича, е времето преди да заспи. Тогава жабчето ляга по гръб, слага ръце под главичката си, лапва стръкче трева, а коремчето му щръква под завивката. И започва да си представя...

Добре дошли в предсънния свят на Стаси.

Важен ден

Днес поканиха Стаси на парти в съседното градче. Тази новина я развълнува много, тъй като досега не е ходила на непознато място. Но също така жабчето леко се и притесняваше, защото щеше да бъде без приятелите си. След кратък размисъл обаче реши, че няма повод за притеснение – непременно ще си изкара добре. Дори ще си намери още много, ама много приятели, на които ще гостува всяка събота или неделя.

Стаси и тъмното

Още от съвсем малка, когато Стаси лягаше да спи в креватчето си, усещаше, че до нея се намира Нещо, което всеки път я караше да се страхува. Това Нещо беше Тъмното. И колкото повече порастваше, толкова повече се страхуваше, защото почваше да вижда в тъмното все по-страшни и по-страшни неща. 

Тъмното й пречеше да заспи. Всяка вечер, лягайки, Стаси си стискаше очите. Но колкото повече ги стискаше, толкова по-страшно й ставаше. Мислеше, че ако просто се завие през глава, ще спре да й е страшно, но...