Стаси и балонът

Днес денят е чудесен и Стаси реши да се разходи из гората. Обиколи всичките си приятели – Щъркелът, Мравката, Пеперудата... Не пропусна да поздрави цветята и облаците.

Толкова беше слънчево и усмихнато, че от щастие Стаси започна да си подскача по полянката. От цветенце на цветенце, неусетно стигна до поточето. И там, на едно дърво, стоеше най-червеният и лъскав балон, който жабчето беше виждало някога. В него се отразяваше целия свят, който Стаси познаваше.

Толкова й се искаше да отвърже балона и да си го вземе вкъщи. Толкова много й се искаше... Стаси се надигна жадно на пръсти, изплези езиче и протегна ръчички, но се спря.

Знаеше, че не бива да взема нещо, което не е нейно, но балонът беше толкова примамлив. Накрая все пак взе решение – ще постъпи така, както са я учили – да остави балона на мястото му и да си тръгне без него.

Жабчето въздъхна тежко и се отдалечи от дървото. Така и не видя, че на едно клонче е оставена бележка, на която пише: „Подарявам балона на този, който първи го види”. А и да беше видяла надписа, нямаше да го разбере, защото не можеше да чете.

Ех, само ако можеше...