Тази сутрин
Стаси забеляза, че на небето си почива едно пухкаво облаче. Тя беше готова да се закълне, че то беше
най-пухкавото облаче, което е виждала през целия си жабешки живот. Изглеждаше толкова
мекичко, че веднага й се прииска да се гушне в него. Но как да стане това?
Стаси
подскочи толкова високо, колкото само едно жабче може да скочи, но не успя да
докосне облачето. Пробва да се качи на стол, после – на стълба... Облачето се
оказа много по-нависоко, отколкото изглеждаше.
Запъхтяна от
всички тези подскоци, качваници и слизаници, жабчето легна на тревата, точно
под облака. Затвори очи и си представи как се качва на него. Облакът беше
толкова памучен, че крачетата й потъваха в него. Беше бял и чист и миришеше на
сапун.
Стаси
започна да се прехвърля от облак на облак. Един приличаше на рибка, друг - на попова лъжичка, трети - на столче. Беше толкова меко и забавно, че е трудно да се
опише. Между всички тези
прехвърляници жабчето намери време и да попее.
Със
сигурност това беше най-хубавата й облачена разходка.
Виж ги... ! Какви какви хубави приказки за деца! Жалко, че нямаме малко деца у дома, с удоволствие бих им ги чела!
ОтговорИзтриванеБлагодаря за хубавите думи! Да се надяваме, че и на "големите" им е приятно със Стаси :)
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване