Всичко
започна една сутрин, когато Стаси се събуди, погледна се във водното си
отражение и се стресна от вида си. Лявата й буза беше толкова подута, че все
едно си имаше второ коремче, само че на
лицето. Това никак не се хареса на Стаси. Погледна се пак, пипна се по подутата
буза и усети силна
болка. Стаси даже си поплака.
Какво ли не
опита жабчето, за да спре болката – прави си компреси, гали си бузката,
пробва да й мине със сън...
Накрая се
престраши и отиде при щъркела, който е лекар, но продължава и да си е щъркел.
Разбирате притеснението на Стаси, но пък и нетърпимия зъбобол, щом бе принудена
да предприеме тази рискована крачка.
И така, ето
ги – жабчето Стаси и щъркела. Той е надвесен над жабчето, а тя си спомня
всички картинки, които е гледала като малка – как жабчетата са любимата щъркелова храна. Капчици пот се стичаха по челото на Стаси. Крачетата й само чакаха знак,
за да избягат от зъболекарския кабинет и никога повече да не се върнат там.
Болката обаче беше по-голяма от страха и жабчето помоли наум краченцата си да
стоят мирно.
Само една
минута бе необходима на щъркела, за да види къде е проблемът – някаква клечица се
беше забила в зъбчето на Стаси.
За секунда тя беше отстранена и болката мигновенно спря. Стаси си обърса потното
челце и си напомни никога, никога, ама никога вече да не заспива, без да си е
измила зъбките. Защото не й се искаше друг път бузата да й е толкова подута, че
да не може дори да си подсвирква.