Стаси и балонът

Днес денят е чудесен и Стаси реши да се разходи из гората. Обиколи всичките си приятели – Щъркелът, Мравката, Пеперудата... Не пропусна да поздрави цветята и облаците.

Толкова беше слънчево и усмихнато, че от щастие Стаси започна да си подскача по полянката. От цветенце на цветенце, неусетно стигна до поточето. И там, на едно дърво, стоеше най-червеният и лъскав балон, който жабчето беше виждало някога. В него се отразяваше целия свят, който Стаси познаваше.

Стаси и водното конче

Сигурно помниш, че Стаси се влюби в едно водно конче. Тогава обаче не ти разказах всичко.

Още първия ден, в който жабчето осъзна чувствата си, тя излезе на среща с водното конче. Смееха се, държаха се за ръце, подскачаха...

В един момент обаче нещо накара жабчето да погледне извън очите на кончето. И това, което видя, я натъжи. Всички им се подиграваха – “Каква странна двойка! Жабче с коремче и конче с тънки крачета! Виждали ли сте по-смешно нещо от това?”

Ококорчо

Когато се роди, Стаси беше малко жабче с мнооого големи очи. Тя порасна, но очичките й останаха все така широко отворени.

Всяка година Стаси се запознаваше с нови и нови деца и всички й се подиграваха. Събираха се в кръг около нея, подскачаха и крещяха оглушително: „О-ко-кор-чо! О-ко-кор-чо!”

Облачената разходка на Стаси

Тази сутрин Стаси забеляза, че на небето си почива едно пухкаво облаче.  Тя беше готова да се закълне, че то беше най-пухкавото облаче, което е виждала през целия си жабешки живот. Изглеждаше толкова мекичко, че веднага й се прииска да се гушне в него. Но как да стане това?

Стаси подскочи толкова високо, колкото само едно жабче може да скочи, но не успя да докосне облачето. Пробва да се качи на стол, после – на стълба... Облачето се оказа много по-нависоко, отколкото изглеждаше.

Светулката

Тази вечер на Стаси не й се спеше. Затова седна в леглото, подпря челце на прозореца и почна да гледа звездите. Представяше си ги като кончета, цветя и малки слънца.

Както си гледаше, изведнъж една звезда мина точно пред прозореца. Стаси беше чувала за падащи звезди, но не знаеше, че минават толкова близо. След малко обаче светещото нещо премина пак и жабчето се усъмни, че това е звезда.

Излезе в двора и започна да следи светлинката. Звезда или не, това нещо очевидно не се страхуваше и не след дълго то кацна право в ръката на жабчето.